Sir 31

a Сир. 14:9

1 ^a Грижата за богатството изтощава тялото и размишленията за него прогонват съня. 2 Непрестанната грижа не дава покой и отнема съня като тежка болест. 3 Богатият се е трудил, докато е събирал богатства, и когато спре за отмора, се наслаждава на обилните си блага. 4 Сиромахът се е трудил, за да преживява, и когато спре за отмора, изпада в нужда.

5 ^b Който обича златото, няма да бъде оправдан, и който непрестанно се стреми към богатство, се заблуждава. 6 ^c Златото е донесло гибел на мнозина и тази участ е неизбежна за тях. 7 То е препятствие за всички, които са му подвластни, и всеки неразумен ще се натъкне на него. 8 Щастлив е богатият, който е безупречен и който не се стреми към злато. 9 Кой е той, та да го прославим, понеже е сторил чудеса сред своя народ? 10 Кой е бил подлаган на това изпитание и е устоял? Нека това бъде в негова прослава! ^{▼▼ 31:10 В Синодалната Библия текстът: „Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил?“е 31:11.} Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил? 11 Затова неговото богатство ще е трайно и хората навред ще разказват за благодеянията му.

Поведението на трапезата

12 ^e Когато седнеш на богата трапеза, не отваряй ненаситна уста към нея ^{▼▼ 31:12 В Синодалната Библия текстът: „и не казвай: „Много има на нея!“е част от 31:14.} и не казвай: „Много има на нея!“ 13 Помни, че алчното око е нещо отвратително. ^{▼▼ 31:13 В Синодалната Библия текстът: „Кое творение е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, което види“е 31:15.} Кое творение е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, което види. 14 Накъдето погледне сътрапезник, не протягай ръка, за да не се натъкнеш в блюдото на ръката му. 15 Съди за ближния по себе си и обмисляй всяко свое действие. 16 Яж като човек, каквото ти поднесат, и не гълтай лакомо, за да не те отбягват. 17 Като добре възпитан не прекалявай с яденето, а спри пръв да се храниш, за да не привличаш внимание. 18 И ако си седнал с мнозина, не протягай ръка преди останалите. 19 ^h Добре възпитаният човек се задоволява с малко и когато легне да спи, не диша тежко. 20 Сънят е здрав, когато ядеш с мярка. Ставаш рано и се чувстваш добре. ^{▼▼ 31:20 В Синодалната Библия текстът: „От безсъница, повръщане и болки в корема страда лаком човек“е 31:23.} От безсъница, повръщане и болки в корема страда лаком човек. 21 Ако си прекалил с ястията, стани от трапезата и си отдъхни.

22 Послушай ме, синко, не пренебрегвай казаното от мене. След време ще разбереш думите ми. ^{▼▼ 31:22 В Синодалната Библия текстът: „Във всичките си дела бъди предпазлив и никаква болест няма да те застигне“е 31:26.} Във всичките си дела бъди предпазлив и никаква болест няма да те застигне. 23 Устата ще благославя щедрия на хляб и това е истинско свидетелство за добротата му. 24 А против скъперника на хляб ще роптае целият град и това е безспорно свидетелство за неговото скъперничество.

25 ^k Не се прави на храбър при пиене, защото виното е погубило мнозина. 26 Както пещта изпробва желязото при закаляване, така и виното подлага на изпитание сърцата на високомерните, когато спорят. 27 ^l Виното е полезно за живота на човека, ако се пие умерено. ^{▼▼ 31:27 В Синодалната Библия текстът: „Какво е живот без вино! То е създадено, за да весели хората“е 31:32.} Какво е живот без вино! То е създадено, за да весели хората. 28 ⁿ Виното е радост за сърцето и утеха за душата, когато се пие в подходящо време и с мярка. 29 Виното е страдание за душата, когато се пие прекомерно и причинява раздразнение и свади. 30 Пиянството без мярка увеличава яростта на неразумния и го води към падение, като му отнема силите и му причинява рани. 31 На празненство с вино не упреквай ближния си и не го унижавай, когато е развеселен. ^{▼▼ 31:31 В Синодалната Библия текстът: „Не му говори оскърбителни думи и не го притеснявай с неуместни искания“е 31:37.} Не му говори оскърбителни думи и не го притеснявай с неуместни искания.